Белоградчѝшките скали са скални форми в Западния Предбалкан, в южното подножие на Белоградчишкия венец, около Белоградчик и селата Боровица, Чифлик и Праужда в област Видин и село Белотинци, област Монтана. Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Включени са в Червената книга на България като уязвимо природно местообитание.Белоградчишките скали представляват система от скални групи и единични скални разкрития. Разположени са по дължината на Белоградчишкия разлом в Западния Предбалкан на протежение 30 km с ширина до 3-5 km, включена между връх Ведерник, намиращ се в планинския рид Ведерник, и околностите на село Белотинци. Това са естествени скални образувания, на места до 200 m високи, формирани в течение на стотици милиони години. Съставени са от утаечни скали от пясък и различни, често големи, скални късове, покрити от варовити утайки.